За книгата: 2022 / Бавно се издига. Гледам изключително пред себе си. Заобикалям неподвижния син на Вики, за да не го докосна неволно. „Мърдаш ли?“ – пита доведения ми брат с писклив глас, хващам дръжката и рязко отварям вратата, чувам се паникьосано щракане на ключалката. Една нощ лежа неподвижен. Само един. „Джулия“, изръмжавам към стената и закривам ушите си с длани, „чукането на вратата“ се повтаря. Спешно ми трябват! Той продължава да чука и чука. И пак съм на ръба на сълзите. Какво друго му трябва? Не се ли подиграваше - Демян, махай се. Обещавам, че ще ме виждате изключително на семейни тържества. Няма да имате време да броите до две, - изкрещявам и хвърлям възглавница по вратата (Книгата е публикувана преди корекция и редакция от автора!!!)